сряда, 21 октомври 2015 г.

Гоненици с шалове









Абе, аз съм имала блог.

Официалното ми извинение за отсъствието ми е, че ми се наложи да отида на свръх тайна мисия включваща роботи, извънземни и много експлозии. И сега сте живи благодарение на мен и Генчо андроида. Мхм.

Ама само между нас да си остане факта, че всъщност цяло лято бях заета да почвам нова работа и покрай това и куп други обстоятелства не ми остана време ни за интернет, ни за блогване. А пък Генчо сам спаси света. Браво, Генчо. Генчо - президент.

Обаче, вече се поосвободих и прекрасното ми, ненагледно Купо се завърна от далечното си странстване и двете се събрахме отново за да ви представим този тоалет с подзаглавие "замръзнАха ми мартинките". Mда, ако ще научите нещо от тоя пост, нека то да бъде "обличай се, когато хората ти казват, че навън е студено".

Както обикновено, всичко е от втори употреби, освен обувките, които са от CCC. (моля всички да оценят факта, че един път не съм с продупчени кубинки)


П.С. Някой друг да си върти религиозно новия албум на Pentatonix? 

събота, 13 юни 2015 г.

Who you gonna call!









Най-любимото ми нещо в тая мега жега е да си режа тениските и дънките. Колкото повече дупки - толкова по-прохладно. Пък и е прекрасна опция, ако искаме да обикаляме из града грънджили кежуъл, без да ни пука особено дали ще се поизцапаме в процеса. (на мен, например, ми се случи точно това по време на фотосесията - успях да се залепя право за едни сажди. ah well. it happens.)
Тениската, която си купих от Манията в Халите и на която орязах деколтето се оказа официален мърч на Ловци  на духове (за малко да напиша на митове) и призрачето всъщност сВЕТИ В ТЪМНОТО!!!! Което признавам си, ме прави по-въодушевена, отколкото би трябвало.
Дънките (също от секъндхенд) бяха хаотично нарязани от моя милост в последния момент, понеже изведнъж реших, че искам нарязани дънки.
Обувките са на около 5 века и все още са ми най-удобното нещо за цапане наоколо.

Както обикновено - фотограф е май бби Купо [ http://forgettablerabbittales.blogspot.com/]

неделя, 3 май 2015 г.

Blue (Da Ba Dee)





Ми, преди да залитне драматично

speaking of драматично.



Някой ще каже, че парка на УНСС не става за аутфит снимки, ама като горд жител на Студентски град ще отвърна с "шси правя квото си искам, пък."

И ще си нося яката синя рокля за левче, въпреки, че е прекалено топло за нея, пък.
И ще я комбинирам с ярко жълт лак и крийпъри с леопардово, които не се виждат особено поради технически глич и няколко изчезнали снимки (в друг пост пак ще ги има, уъри нот. или в инстаграма ми).
И ще позирам нелепо драматично, игнорирайки случайните минувачи и измъчвайки горкото Купо, която трябваше да ме чака да застана сериозно сума ти време за нормална снимка.
Ама пък и ще ни е забавно и после ще ядем сухари с крема сирене и ще киснем из Борисова, все пак слънцето се завърна най-накрая! А слънцето си ходи със синьо.

p.s. Вече официално има захарен памук в Борисова!


 



събота, 18 април 2015 г.

Wishlisting #1

Ръчкайки се из чуждите блогове, доста често се натъквам (и се радвам) на този тип постове, та реших и аз да спретна едно списъче с неща, които желая в живота си. Някои достижими, някои не чак толкова, някои напълно ненужни, големи, малки, дрехи, техника, гримове, пътувания, нърдщини, you name it. Пък се надявам и да ви е интересно, че иначе съм се провалила в блогърската си мисия :D

Та, без повече обяснения, нека започнем! 


 1.Пиърсинг на септума.


Знам, че пиърсингите (особено пък тоя) се приемат доста различно от различните хора, обаче за това чудо си мрънкам на всеки, който има желание да слуша вече около година, та мисля, че периода за премисляне вече е към края си. И с повече късмет скоро може да се развявам с обичка на носа.




Ох... По време на стажа ми в Грозен ент. ни беше дадена възможността да тестваме това бебче и мисля, че част от сърцето ми остана при него. Прекрасен графичен таблет, който не стига, че става за разнасяне наляво-надясно за рисуване директно във фотошоп, ами си е и мини компютър. Wacom, кво да ги правиш. Какво повече може да желае едно Ми със сбрицан Genius?


То си пише: "А party game for horrible people" и е точно това. Изобщо не се препоръчва за хората, които лесно се обиждат, или тези с прекалено миличко чувство за хумор. Обаче я обожавам. С приятели имаме навика да играем онлайн версията и всеки път ми се иска да я имам и на живо, та да можем да поставяме под въпрос житейските си решения на една маса.(и да се смеем до спукване)

4.Течните червила на LAsplash

via dupethat @ instagram
По принцип искам всичко тяхно, но най-вече горепоказаните 4 от серията Smitten. Познайте защо. Имате три опита. 
(ХАРИ ФРИГИН ПОТЪР  ИМЕНА АЗ СЪМ ДО ТУК СБОГОМ) 
Освен мега нърдщината ми, изгледала съм доста ревюта и като  цяло мненията за марката са доста позитивни. Червилата са издръжливи, силно пигментирани, матови af и не тестват върху животни!
(също така не доставят до България или адекватни места в Европа. Йей.)


5. Manic Panic в Cleo Rose


Общо взето зеленото ми омръзна и от известно време съм на розово/цикламена вълна, поне откъм коса. Пък и винаги съм искала да пробвам Manic Panic. Въпреки, че като се знам, дойде ли времето за смяна на цвета, просто ще се забия в На тъмно и ще купя първия цвят,  който ми хване окото. (което ми напомня, очаквайте в близкото бъдеще пост за коса)

6. КАКВОТО И ДА Е от Whiskey River Soap Co.



Тук искам да вметна, че умните опаковки ме правят много, ама много щастлива. Колкото по-забавно и оригинално си опаковате продукта, толкова по-голяма е вероятността да искам да ви замерям с пари. В случая изобщо не пречи и факта, че всички продукти  са ръчно направени и описаните аромати силно ме интригуват. Приятно хилене из сайта им!

7. Да спре да вали.



И общо взето това е. Или поне за това се сещам :D(изненадващо трудно е да се сетиш какво искаш в момента, в който седнеш да пишеш уишлист пост. Иначе мога с дни да си мрънкам, нали.) Друг път пак!

п.с. Всички трябва да четете Fables. 

 

неделя, 5 април 2015 г.

Chilled.







 



Наскоро живеем в мрачни дни. И слънчеви.  И гадно-ветровито-студени. И направо горещи.
С това си лирическо отклонение искам да се  възмутя от времето, кооето явно е решило, че иска да ни се подиграва. Докато с любимата ми Купо снимахме тоя пост, слънцето се скри около триста пъти, а костите ни се заледиха от ужасяващия вятър, който не спря цял ден.

 Иначе бях решила да съм доста кежуъл, със супер удобната и топличка възголяма вълнена жилетка, с новите ми обувки (вече одраскани, разбира се) от един обувчен магазин по Мария Луиза, дънки, тиранти и тениска. И все пак, не се подвеждайте по ухилената ми физиономия, вътрешно пищя от студ.

p.s. Тъй като и днес, когато пиша поста, времето е най-ужасното нещо на света, реших най-накрая да се възползвам от предоставения ми ваучер от яките хора от Food Panda и да си поръчам вечерята от там. Друго си е да ти доставят храната до вратата и да ти бъде спестено ходенето до магазина в гадния дъждец. :D

понеделник, 9 февруари 2015 г.

Purple and green.




 






СЪБРАХМЕ СЕ!

От известно време с прекрасната Mirsea искаме да се съберем за колаб (и да се нагушим), но пътищата ни все  се разминаваха поради ред причини. Или бяхме заети, или изобщо не бяхме в един град, абе, знаете уговорките как протичат в повечето случаи.
Обаче, да живее най-якото от дракончетата, Купо , която, не стига, че успя да ни организира, ами и направи прекрасни снежни снимки! (бтв не подценявайте снежните снимки, след тоя ден се разтопявах цяла вечер, гушнала парното)
Роклята е купена от Ефреа, всичко останало е от  секъндхенди.

Поста на Деси може да откриете тук!  -ЦЪК-
Не забравяйте да лайкнете и страницата и! <з


П.С.
Така и така сме на колаби, тук е момента да пробутам  и първото ми участие във влог. Нед беше достатъчно мил, та да ме покани да му гостувам в канала му и смея да твърдя, че се получи доста забавно видео.  :D Ако искате, изгледайте го, може и да го харесате, пък и ако се събскрайбнете ще е яко!



неделя, 18 януари 2015 г.

Pink and black, like my soul.



Тук не съм  достатъчно пънк, усмихвам се ;/


Купо се отплесна и имаме снимка и на кученце!




Bit cold. Надписът  МЪЖЕ  е важен.







Да си пънкиш/готикиш,  да имаш нова коса и лилаво червило, да се набуташ в Борисовата и да направиш пост между другото.
С Купо решихме да се възползваме от остатъците от снега и да снимаме едно постче, в което Ми се въплъщава в по-бунтарската си пънки самоличност. Бунтарска, бунтарска, колко да е бунтарска с розово пуловерче и лилаво палтенце, но пък няма да съм аз ако не заприличам на захарен памук в края  на приготволенията си. Поне се сетих да изврънкам от Купо един чоукър, та да има все пак някакво наличие на кожа и шипчета някъде там.  :D
Ако се вгледате внимателно ще забележите ледени шушулки, сформирали се на ушите  ми.
Иначе казано, деца, не излизайте само по потник и пуловер на гигантски дупки. Оставете го на професионалните аматьор-блогъри.
П.С.
През цялото време,  през което подготвях и писах тоя пост, я карам на Muse песни.